Това е историята за това колко безотговорни могат да бъдат възрастните и цената, която децата плащат за това. Това е и история за това колко голяма любов към едно животно може да бъде.
Майка, 10-годишната Касия:
- Кизия дойде при нас случайно. Съпругът й я видя близо до стълбището. Тогава тя беше мъничко коте, което някой беше изхвърлил. Той се прибра вкъщи и разказа на дъщеря си за това. Касия много обича животните, тя ни убеди да вземем това коте у дома. В началото всичко беше наред. Кизия пораснала, спяла с кучето си в манеж. Касия я кърми, гали я. Обичаше я. Проблемите започнали, когато Кизия започнала да порасне и въпреки че имала кутия за отпадъци, се втурнала в апартамента. Тя имаше предвид всичко: дрехи, мебели, подове. Беше ми ужасно, защото съм педантик, мразя мръсотия и каша. И апартаментът ни закъса. Опитахме по различни начини, не помогна. Говорих с ветеринара, той каза, че дори стерилизацията не винаги е ефективна. Казах на Касия, че трябва да поведе Кизия на полето. Че ще я храни там. И така се случи.Понякога тя се прибираше вкъщи с Касия, след което тя отново спеше в манежа с кучето. Но след няколко дни къщата пак се смрад. И тогава тя трябваше да се върне на полето. Да, знаех, че Кизия е сляпа. Имах малко угризения, но тогава повече ме притесни мръсотията в къщата. Касия беше много емоционална за случилото се, затвори се в себе си.
Халина Дервиш, ръководител на Асоциацията за защита на животните в Жешув:
- През септември получихме сигнал от едно от именията в Жешув, че сляпа котка се скита между блоковете. Съпругът ми като представител на сдружението отиде там. Намери котка. В един момент на едно от балконите излезе момиче и започна да вика котката по име. Съпругът отиде в апартамента, бабата отвори вратата. Той й каза, че са отговорни за това животно, че не могат просто да го изхвърлят от къщата. Мислехме, че този разговор ще бъде достатъчен за котката да се върне у дома. Няколко дни по-късно получихме друг доклад, че бездомна, болна котка се скита в този квартал. Дамата, която съобщи, че бърза и без да ни чака, завела котката на ветеринар. Съпругът ми отиде направо в клиниката. Той позна котката, затова отиде при стопаните. Този път майката на момичето отвори вратата. За жалост,разговорът не беше толкова гладък, колкото беше преди няколко дни. Казано накратко: в стълбището имаше ред. Дамата твърдеше, че няма да вземе котката, че няма да продължава да „воня“ у дома. Съпругът поиска намеса на общинската полиция. Той ги чакаше пред блока и понеже беше нужен на друго място, най-накрая си тръгна.
Котката от клиниката дойде в нашия приют.
Още ... http://rzeszow.gazeta.pl/rzeszow/1,34975,10844834,Wyrzutony_kot_10_latka_w_depresja__Mama__Nie_pomyslalam.html#ixzz1h0w2oVYB