През всичките тези години - от откриването на фрагмент от горната челюст през 1973 г. - е имало спор дали идва от куче или от неговия прародител, вълк. Откритието на германски учени накара това да намери най-старото доказателство за опитомяването на този хищник - установено е, че костта датира от 14 100-14 600 години. Това откровение е публикувано в „Международен журнал по остеоархеология“.
Как изследователите Ханес Напиерала и Ханс-Петер Уерпман разбраха, че това не е вълча кост? Според тях в началната фаза на опитомяването кучетата уста се скъсявали толкова бързо, че големите зъбци на вълци трудно могат да се впишат в тях - оттам неправилното им положение (след това постепенно намалява). Поради по-късата муцуна кучетата биха могли по-ефективно да се фокусират върху предмети, поставени пред тях, например върху човешко лице. Разпознаването на емоциите в лицата на хората беше ключово за разбирането на двата вида. Подобни фрагменти от кучета на кучетата са открити в Бон-Оберкасел. От друга страна, няколко находки датирани като по-стари, вкл. кости от преди 31 700 години, открити преди повече от сто години в пещерата Гоет в Белгия, са принадлежали - според немски изследователи - на вълци.
Сюзън Крокфорд от Университета на Виктория, Канада, не е съгласна с учените от Тюбинген. Тя смята, че наличието на много вълчи кости в пещерата Кеслерлох изключва възможността за домашни животни сред тях.