Господарят Галчински беше любител на кучета (можете да го видите на снимките, събрани в ложата на лесовъда), музеят не е особено приятен за кучета. Има забрана за докарване на домашни любимци на вратата. Взехме обаче Аделка вътре - но само в превозвач.
Появиха ли се кучета в творбите на Галчински? Разбира се! Достатъчно е да споменем поне един от героите на театъра "Зелона Гекс", кучето Фафик. Явно това куче ... наистина съществуваше. Собственикът му беше френски мъж, когото Галчински срещна в лагера в Алтенграбоу. Фафик можеше да прави различни циркови трикове.
В края на срещата с поета - и как друго - стихотворение:
Мечтата на KIGałczyński за куче В полето с карфиол, достатъчно за цял живот, всеки карфиол е голям, а във всеки от тях расте кост, така че мога да го изям до края на стомаха. О, красив, красив живот. О, аз съм красиво куче.
Отивам при ниша, в нишата има маса, той има четири говеждото крака, задушен в дима от билки, поглъщам всички крака, само горната част е останала. Ах! животът ми е блажен. Ах! красив, красив свят.
На поляната има шапки, шестдесет и шест на думи, идвам, те са колбаси, люти, само изядени, истински колбаси, километър ролка, Ах! небесни моменти. О! красивият ми свят.
На могилата има горичка, а в горичката мирише на хедър, тази горичка също е направена от колбаси и виждам, че хедър е сос, така че нарязвам цялата горичка, наливам хедър във вази, А! прекрасен час. О! невероятно време.
Вече е есента, за съжаление, дъждът пръска, пръска, пръска, от дърветата падат котлети и всички те падат на краката ми, мазнините се пръскат по миглите ми, стъблото се втурва на вятъра, свинският месец се издига, целият свят беше зашеметен. Целият свят беше смаян.